Да израснеш навън

Повечето хора от нашето поколение имат късмета да са прекарали голяма част от детството си навън – било то на село, на улицата, зад блока или в двора на училището. Приемаме това за даденост и рядко се замисляме какво точно ни е дало времето прекарано навън, без контролиращия поглед на възрастните.

Днес вкарваме децата си отрано в образователните институции с единствената надежда да започнат колкото може по-рано да се подготвят за бъдещето, да натрупат предимство пред връстниците си и да развият дарбите и талантите си, които ще им помогнат да се изкачат възможно най-високо по стълбата на успеха. Правейки всичко това обаче почти не се замисляме, че им отнемаме една невероятна възможност за учене и развиване на умения, които могат да се придобият само на едно място – на улицата.

На запад често се използва един израз, който няма точен превод на български – „street smart“. Най-общо казано това е интелигентност придобита на базата на опита извън книгите и училището. Влиянието на тази опитност е толкова силно, че често може да бъде по-определящо при бъдещата реализацията на децата, отколкото академичните им знания и дипломите.

И така, на какво ни учи улицата?

– учи ни да се справяме и да се адаптираме към хора и среди, които не познаваме и които не се регулират от правила. Всички помним, че по времето, когато играехме навън, правилата се определяха и налагаха от групата или от най-изявените нейни членове. Уменията да приемаме, да променяме и да задаваме правила, можем да придобием единствено в нерегулирана среда, в която възможностите да опитваме, кое и как се приема от групата са много.

– научава ни да правим преценки. При това преценки на базата на реални качества и поведение, а не на заучени действия и наложено отношение. Това развива нашите инстинкти да познаваме и да разчитаме на другите, което е важен фактор при взимането на решения. Помага ни да разпознаваме хората и ситуациите, които могат да ни навредят и да ги избягваме. Учи ни на морален кодекс и ни показва кое е добро за общността, като цяло и кое не, кои постъпки са добронамерени и кои не толкова.

– учи ни да експериментираме, да изследваме, да изпробваме и да опитваме. Учи ни, че грешките не са нещо лошо, а напротив – точно те водят към успеха. Улицата ни помага да разберем един от най-големите уроци на живота, че ако залагаме на сигурността, пропускаме свободата. Защото сигурността е продукт на страха, а той ни държи оковани и ни пречи да разперим крилата си. За да намериш себе си в този голям свят от възможности, имаш нужда да експериментираш с роли, действия и поведение.

Всъщност външната среда е естествената среда на реалния живот.

Там се случват нещата, така както се случват реално в живота – има хора, които искат да доминират над другите, има хора които са фалшиви и искат да се възползват от теб, но има и такива, които искат да бъдат част от твоята компания и ти помагат да израствате заедно. И докато училищната система наказва грешките, награждава послушанието и безропотното изпълнение на задачите,  то прашните селски улици, междублоковите пространства и училищния двор след часовете, предоставят онази свобода от която се нуждаят креативността, иновациите и мечтите. Те имат нужда от прекрачване на граници, събаряне на стени и преразглеждане на правилата. За много хора светът извън дома и защитената среда на училището изглежда страшен, враждебен и опасен, но така изглежда всичко извън зоната на комфорт. Извън комфортната зона обаче се случва истинското учене и растеж. Затова много специалисти по детско развитие определят свободната игра навън, без родителски контрол като ключова за бъдещето развитие на децата.

„Детската свободна игра е призната като основен фактор в развитието и ученето на малките деца [ 27 ]. Чрез играта децата изучават обществените роли, норми и ценности и развиват физически и познавателни способности, креативност, самооценка и ефикасност [ 24 , 28 ]. Играта се определя като детската работа, която им помага да развиват собствени интереси, да се научават как да взимат решения, да решават проблеми, да упражняват самоконтрол, да следват правилата, да регулират емоциите си и да развиват и поддържат партньорски взаимоотношения [ 23 ]. Поемането на риска по време на игра помага на децата да изпитат своите физически граници, да развиват своя сетивно-двигателен капацитет и да се научат да избягват и да се приспособяват към опасни среди и дейности [ 29]. Играта е биологично базирана и осигурява еволюционен принос за човешкото развитие и адаптация [ 22]. Освен всичко друго, децата също споделят, че са най-щастливи, когато са в игра.

Съвременния социален натиск на западната средна класа, цели да се максимизират възможностите на децата и да се придържат към практиките на „интензивно родителство“, подкрепящо идеята, че родителите трябва да имат деца в „най-добрите“ училища, да участват в множество организирани дейности и да осигуряват на децата си колкото се може повече защита, дори повече, отколкото те самите имат усещането, че е необходимо. [ 10 , 57 , 59 , 60 , 61 ]. Резултатът е създаването на „поколение на задната седалка“ с малко неструктурирано време за игра навън и с време прекарано в  автомобили, пътуващи от една структурирана дейност към друга [ 38 ].“

Времето прекарано навън в игри и свобода ни даде една практическа интелигентност, която ни служи цял живот и от която не бива да лишаваме нашите деца. Вярно е – времената се менят, но способността да оцеляваш и да се приспособяваш в реалния свят винаги е била ключова и макар да се мени контекста, нуждата от тези умения остава.

Използвани източници – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3499858/#B29-ijerph-09-03134

 

Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим! 

0

Your Cart