Как да отглеждаме нашите деца в зависимост от естествените етапи на развитие на техния мозък

Знаете ли, че мозъкът ни се изгражда от долу на горе? Той се развива слой след слой при всяко бебе в утробата, точно както се е случило това в течение на еволюцията. Най-примитивната част – тази, която вече действа, когато се родим е мозъчният ствол, наречен още рептилоиден мозък (мозък 1). Той се намира точно над мястото където гръбнакът ни се свързва с черепа и е отговорен за всички неща, които могат да правят бебетата – да се хранят, да спят, да се будят, да плачат, да дишат, да чувстват топлина и студ, глад и болка. От 0 до 6 месеца, единственото което трябва да правим е да се грижим всички естествени нужди на новия човек да бъдат задоволени, така че бебето да се чувства на сигурно и защитено място.

След шестия месец до две годишна възраст се развиват продълговатият мозък и хипоталамусът (мозък 2), които заедно контролират енергийните нива на тялото, поддържат хомеостазата на всички системи в организма и отговарят за движението и координацията. В този етап най-важното е да осигурим безопасно пространство за движение на детето и да го насърчаваме да опознава света от личен опит.

Точно над рептилоидния мозък се намира лимбичната система (мозък 3). Тя е позната също и като мозъчния дял, типичен за бозайниците, защото всички животни, които живеят в групи и отглеждат малките си, притежават такъв. Развитието на този мозъчен дял реално започва след раждането на бебето. Това е мястото откъдето се управляват емоциите, наблюдават се опасностите, преценява се кое е приятно и плашещо, кое е и кое не е важно с оглед на оцеляването. Лимбичната система или емоционалният мозък отговарят за това как се свързваме с останалите хора, как възприемаме себе си, каква настройка имаме към света. Всичко, което се случва с детето в периода от 2 до към 7 годишна възраст, оставя своя отпечатък върху емоционалната и възприятийна карта на света, която се оформя в неговия развиващ се мозък. В тази възраст е от изключителна важност какви преживявания има детето. Ако то се чувства обичано и в безопасност, мозъкът му се специализира в изследване, игра и сътрудничество, ако е изплашено и отхвърляно, се специализира в справяне с чувствата на страх и изоставяне.

Накрая стигаме до най-младата част от мозъка, нашият рационален, познавателен мозък – фронталният кортекс (мозък 4). Споделяме този най-външен слой и с други бозайници, но при нас хората той е най-добре развит. Фронталните лобове, които представляват по-голямата част от кортекса започват да се развиват към двегодишна възраст и достигат своя разцвет около седмата година. Древните философи наричали седмата година „възрастта на разума“, защото това е възрастта в която децата започват да разбират абстрактни и символични идеи, да планират и да размишляват, да правят правилни избори. Фронталния кортекс ни прави уникални в животинското царство. Той позволява да използваме езика и абстрактното мислене, да възприемаме и интегрираме огромни количества информация и да откриваме смисъл в нея.

Разбирането на този модел на развитие на човешкия мозък е фундаментално, когато се опитваме да разберем, защо тригодишното дете изпада в драма, когато му дадем две половинки бисквита, вместо една цяла. И както обяснява известният преподавател по невронауки Нейтън Уолис, това ни помага да разберем, защо нашата културна загриженост за „ранното развитие на когнитивни умения“ при малките деца – назоваване на всички цветове, познаване на буквите, броене до 10 … 20 … 100 … – е погрешно и потенциално вредно.

Умни и готови за учене

Разбираемо, като родители искаме да знаем какво можем да направим, за да развием ума на децата си и да им помогнем да се справят добре в училище. За да подпомогнем развитието на познавателния мозък (фронталния кортекс) обаче, трябва да спрем да се опитваме да ускорим този процес, казва Нейтън, и по-скоро да мислим за задоволяване на нуждите на децата на етапа на развитието на нервната система, в който се намират.

„Ние имаме това вярване, че колкото по-рано детето ни прави или знае нещо, толкова по-умни е то, което просто не е вярно“, казва Нейтън. – „Трябва да спрем третирането на нашите четиригодишни деца, като седемгодишни. Ако се съсредоточим върху преподаването на познавателни умения на малките деца, преди да са готови за това, рискуваме да прескочим нуждите на Мозъци 1, 2 и 3. Не че грамотността и математиката са ненужни умения, просто не е добре да започваме да ги преподаваме твърде рано, когато децата не са готови – което е особено валидно за момчетата, чиито мозъци се развиват по-бавно от тези на момичетата.

И тук идва парадокса, който много родители не осъзнават. Това колко добре ще се развие едно дете и какви резултати ще постигне, няма нищо общо с обстоятелството на колко години се е научило да чете, а как усеща себе си в света и колко умно вярва че е.

За да разберем по-добре тази концепция Нейтън Уолис дава пример. Ако едно дете се е научило да брои до 100 в ранна възраст, неговите „способности“ се улавят от родителите и те започват да насърчават по нататъшното му развитие. Рано или късно идва момент в който детето греши и не знае „верния отговор“, но тъй като в етапа до 7 години в действие е предимно емоционалния мозък, който се грижи за нашата настройка и възприемане на себе си, твърде е възможно детето да се възприеме като глупаво и да загуби мотивацията си да учи.

Обратно, ако детето е поставено в условия на свободна игра, в която експериментира, опитва, учи се на практически умения, като каране на колело, строене на колиби и знае, че ако се затрудни може да помоли възрастен за помощ, то расте с представата за себе си, че се справя чудесно. Статистически, казва Нейтън, това дете е много по-вероятно да получи по-висока образователна степен и е много по-малко вероятно да развие депресия и тревожност. За да използваме наистина пълноценно нашият фронтален кортекс (мозък 4), нервната система трябва да бъде спокойна и в безопасност, иначе мозъчния ствол (мозък 1) поема управлението, за да ни даде възможност да се справим с опасността. Когато сме стресирани, не можем да си припомним дори най-основна информация и ученето спира.

Положително въздействие

Нейтън Уолис предлага съвети за родителите, които се стремят да подкрепят детето си, за да развие позитивно отношение към себе си като обучаем и да отгледа в себе си любов към ученето.

  • Оставете децата да излязат навън и да играят. Свободната игра, ръководена от самите деца, им позволява да носят отговорност за процесите на мислене. Времето прекарано без вмешателство или налагане на дневен ред от възрастните, позволява на децата да поддържат вниманието и фокуса си.
  • Задавайте въпроси, които нямат правилен или грешен отговор, например: Как всъщност изглежда Феята на зъбките? Спрете да задавате въпроси на които очаквате конкретен отговор и не се фокусирате върху „правилния“ отговор.
  • Общувайте с децата чрез истории. Историите са част от човешкото взаимодействие в продължение на стотици хиляди години, писането е сравнително ново. Слушайте историите на децата си и разказвайте вашите собствени истории. Четенето е страхотно; но не забравяйте, че е еднопосочен обмен – двупосочния е още по-добър.
  • Доверете се на природата: фронталната кора се развива естествено, ако подхранвате и поддържате Мозъци 1, 2 и 3. Имайте доверие в процеса и вярвайте, че за всяко развитие има и правилно време, в което всичко се случва естествено, точно както природата го е предвидила.

 

Използвани източници: 
https://besselvanderkolk.net/index.html
http://www.familytimes.co.nz/building-brains/
http://wikieducator.org/Professional_Inquiry/Nathan_Mikaere_Wallis

 

Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!

 

0

Your Cart