„Много е яко сам да си измисляш играчки“ или защо детството трябва да се изживее по детски.
Горният цитат е на синът ми, който е на почти 5 години и подобни мисли от страна на децата ми ми вдъхват увереност, че вървим в правилна посока в ролята си на родители (според нашите си разбирания). Децата ни са от малкото, по мое наблюдение свои връстници, които в свободното си време не посещават редица образователни дейности и мероприятия, а играят. Играят истински, всеотдайно и вдъхновено, предимно навън, защото имаме щастието да имаме ферма и село, да живеем на морето и ни е семейна черта да търсим връзката с природата ежедневно. И на закрито пак играят, играят защото сега им е времето за това. Понякога се карат, много често са изцапани до уши, ужилени са на коприва и са одраскани от тръни. Вечер обаче заспиват мигновено и душата им е пълна с преживявания. Играят през цялото си свободно време и колко неща научават само. Понякога се удивлявам от бързината с която са усвоили някое ново умение или от прозорливостта с която са стигнали до някое заключение. Непрекъснато откриват житейски мъдрости, които използват в коренно различни ситуации. Най-много ме удивлява обаче способността им да създават от нищо нещо и точно това е една от причината поради, която сме избрали този път на родителстване. Вярваме, че ако едно дете се научи да вижда възможности и да твори, то със сигурност ще успее да си проправи път в живота.Ние това искаме за тях. Да си начертаят собствена пътечка и да си я следват…
Искаме децата ни да умеят да се наслаждават на живота. Да го живеят с пълна сила, с вяра и със замах. Да умеят да сътворяват, да подобряват, да променят. Да имат страст и да се палят. Да се вдъхновяват и да виждат смисъл и в малките неща. Да вярват в себе си и да рискуват, да знаят че като паднат и се ожулят раната ще зарасне, но преживяването ще остане за цял живот. Искаме да отгледаме деца, които живеят истински, а не привидно търсейки „лайкове“ и одобрение у другите, а не у себе си.
Детството е времето в което едно дете може и трябва да се докосне до тези емоции и преживявания чрез играта, защото само това е периодът на истинската свобода. После животът ни вкарва във всевъзможни роли, всяка със своите характеристики, в които ние съзнателно и подсъзнателно се стремим да влезем. Но ако никога не сме преживяли усещането за разперени криле, макар и с ожулени колена, то ние никога няма да се стремим да го преживеем отново… и така ще си мине животът – в роли.
А е много яко сам да си измисляш живота….
