Нуждата на децата от щастие
Как да разграничим истинските потребности на децата, откликването на които води до тяхното благополучие, от фалшивите нужди, наложени им от възрастните.
„Малцина родители имат смелостта и независимостта да се грижат повече за щастието на децата си, отколкото за техния„ успех ”. Ерих Фром
Въпреки, че е написана преди почти 60 години, тази мисъл е валидна и днес и е ключ към разбирането на това, върху какво точно трябва да съсредоточим усилията си, ако искаме да отгледаме щастливи деца. Докато родителите не осъзнаят значението и стойността на детското щастие, няма причина да очакваме те да работят в посока постигането му.
Някои могат да намерят твърдението на Ерих Фром за крайно и осъждащо, но то съвсем не е такова. Той не твърди, че родителите не се интересуват от щастието на децата си, а че са единствено фокусирани върху успеха като средство за щастие. Разбира се, родителите искат децата им да бъдат щастливи. Но начините, по които си представяме щастието за деца си, са обусловени от нашето общество, а то ни е обучило да измерваме щастието с това колко сме успешни, вместо да измерваме успеха с това колко сме щастливи.
Какво означава идеята да се даде приоритет на щастието на децата, вместо на техния успех? За много от нас не съществува причина да се противопоставят тези две понятия. В края на краищата, всички имаме пред себе си примери на хора, може би дори този пример да сме самите ние, които са едновременно щастливи и успешни, чието щастие и успех произтичат от едно и същото място. Успехът не изключва щастието, но истината е, че просто не е причина за него. Истинското щастие е резултат от удовлетворяването на нашите дълбоки психологически потребности. Всички ние споделяме едни и същи основни човешки потребности за принадлежност, значение, автономност и компетентност. Когато тези нужди са изпълнени, ние се чувстваме щастливи. Когато удовлетворението им е възпрепятствано, лесно можем да се почувстваме тревожни, разочаровани и депресирани.
Много хора днес се оказват с кариери, които им осигуряват добра заплата и висок социален статус, но които не им дават голяма свобода или възможност за творчество и не отговарят на нуждите им от смислена работа. Но онова което освен това наблюдаваме днес е, че хората също така изглеждат по-склонни да оставят кариери, които намират за досадни, скучни и деморализиращи. Работещите днес са все по-склонни да правят драматични промени в живота си, дори и с риск от финансови загуби за себе си и семействата си. Това е знак, че хората осъзнават своите истински нужди, за разлика от фалшивите идеали, които нашето общество ни налага за богатство, социално и професионално превъзходство и безкрайно потребление. Това е също така знак, че родителите могат да бъдат по-наясно с ценностите и приоритетите, които носят истинска стойност при отглеждането на децата им.
Децата, както всички хора, имат нужда от равенство, уважение и автономия. Удовлетворяването на тези основни човешки нужди е много по-важно за цялостното им благосъстояние и развитие, отколкото всяко добро, което може да бъде спечелено чрез ограничаване на тяхната свобода да избират дейности, които те смятат за важни и интересни за тях, но които според нас няма да бъдат полезни за бъдещето им, или чрез натиска им участват в дейности, които според нас ще бъдат полезни за тях.
Съществува огромна разлика според философа Хърбърт Маркузе, между истинските потребности, удовлетворяването на които допринася за благосъстоянието на индивидите и фалшивите идеали, наложени от обществото, които служат за поддържане на съществуващата социална структура. Истинските ни нужди като човешки същества, следват нашето любопитство, ангажирани са с нашите интереси и от дълбоката потребност от придобиване на знания и умения, които допринасят за нашия растеж и развитие и ни помагат да процъфтяваме като уникални индивиди. От другата страна са обществените норми, които изискват всички деца да учат едни и същи предмети, от един и същи материал, по едни и същите методи на преподаване, на една и съща възраст. Този вид образование не само не гарантира истинско учене, но в много случаи осуетява истинските пориви, силните страни и природните възможности на децата.
Ерих Фром признава, че трансформирането на образованието ще изисква много повече от създаването на нов тип училище, ще изисква създаването на нов тип общество, с нов набор от ценности. Защото това ще изисква родителите да дават приоритет на човешкото процъфтяване над личния успех и икономическия растеж. Истината е, че преследването на щастие във вид на висока заплата, кариерно развитие, социално положение и прочие неща в които са ни научили да вярваме, много често ни откъсва от истинската ни същност. Загубата на връзка с истинските ни нужди е модерна епидемия с епични размери. Единствения начин да преодолеем тази епидемия е да дадем път на автентичността, да се доверим на природата, която живее във всеки от нас и да спрем да подготвяме децата си за бъдеще, което има много повече за цел постигането на успех с външни признаци и критерии, вместо разгръщане на природния потенциал с който всеки е роден и постигане на вътрешно щастие.
.
Използвани източници:
https://www.self-directed.org/tp/childrens-need-for-happiness/
Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!
