Първите седем
Замисляли ли сте се някога, защо първите седем години са най-важните в живота? Дали това е заради усиленото създаване на невронни връзки в този период или е заради „попиващия мозък“ , който позволява на децата да възприемат много по-голямо количество информация? Първите седем са периода на придобиване на изключително много знанията и уменията – никога в по-късна възраст не се усвояват толкова голямо множество и толкова разнообразни умения за толкова кратко време. Но не това е най-важното през този период от детството.
Първите седем са толкова важни, защото през тях се оформят основните убеждения, вярвания и отношение към себе си и към света на всеки човек. Тези нагласи се превръщат в базова програма, върху която детето изгражда своя живот по нататък, като те го ръководят при вземането на решенията и определят неговите избори. При това, в повечето случаи, тази програма е напълно несъзнавана и в трудни и емоционални моменти се задейства автоматично, без да остави време за размисъл и анализи.
Какво правим ние, имайки предвид всичко това, по време на нашите детски програми във фермата.
- Провокираме интереса. С нашите дейности и занимания не целим да „вкараме в главите“ на децата нови знания. Ние искаме само да ги накараме да проявят любопитство. Да зададат въпрос – Какво е това? Защо е така? Как функционира това нещо? Единственото, което искаме да постигнем е да ги накараме да вярват, че света е невероятно любопитно място, което само чака да бъде разгадано.
- Създаваме у децата представата, че света около нас е приятелски настроен. Няма страшни животни и опасни насекоми. Всяко живо същество живее собствения си живот и не иска да навреди на друго, освен ако не е провокирано. Ако познаваме по-добре другите животни и хора, ако знаем как действат, от какво се плашат и какво ги провокира, ние по-малко ще се страхуваме от тях, защото страхът се крие в незнанието. А когато страхът си отиде, спираме да се затваряме в себе си и се отваряме към всички хубави неща, които денят ни подарява.
- Показваме им, че няма грешки, има само опитности. Всяко неправилно направено нещо те води все по-близо до правилното. Иска се само да не се откажеш и да не си помислиш, че не можеш или че това не е за теб. Така децата научават, че успехите, които са изисквали най-много усилия са най-сладки и веднъж убедили се, че могат да се справят в една област, много лесно прехвърлят тази увереност и в други области от живота.
- Насърчаваме ги да слушат собствения си глас – какво мислят те, какво искат те, без да се оглеждат в очите на нас възрастните дали това е правилно или грешно. Всички ние сме склонни да приемаме гледната точка на престижни за нас хора и институции за абсолютна истина. Доверяваме се на специалисти, медии, учители, близки които са спечелили доверието ни. Това много често може да ни подведе и да заглуши собствения ни вътрешен глас. За децата, ние възрастните сме авторитети и като такива сме си спечелили правото да ги водим в живота. Но колко често се сещаме да ги попитаме „А ти какво мислиш?“ или „Ти какво искаш?“ Колко често ги оставяме да вземат сами решения на базата на личната преценка, а не заради очакваното одобрение. Макар отговорността да е голяма, във фермата се стараем максимално да даваме свобода на децата сами да преценяват ситуациите, защото вярваме, че това е много ценен опит за тях.
- И най-вече опитваме се да дадем на всички деца, които идват във фермата усещането че са истински личности. Че са умни и способни, креативни и справящи се, че за нас е удоволствие и радост да бъдем в тяхната компания. Това не ни е никак трудно, защото е абсолютно вярно за всяко едно от децата.
Знаем, че за пет, седем или десет дена прекарани във фермата няма да променим нагласите и вярванията на децата, но надяваме се, че за тези дни успяваме да отворим прозорец. Един прозорец време в което светът е приветливо, красиво и щастливо място. Прозорец време в което децата са себе си, без чужди очаквания и изисквания към високи постижения, време в което вярата им в това, че са истински стойностни и можещи хора укрепва и става по-силна. Един прозорец време, но всъщност толкова много, защото всяка позитивна опитност променя по-малко. Всяко красиво преживяване разширява съзнанието и записва в базовата програма нещо хубаво и мило, което след време да припомня, какво е щастие…
,
,
Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!
