През 1972, архитектът Саймън Никълсън развива теорията за свободните части – идеята, че това са материали, които могат да се местят, организират и съчетават, така че докато се играе с тях да се създават безкрайно много възможности за творческо взаимодействие, нещо което със статични материали и съоръжения не може да се постигне. Основното е, че колкото повече части има толкова по разнообразна може да е играта и толкова повече деца да взаимодействат.

Теорията на Никълсън се отнася предимно за детските площадки и дизайн на училища, с цел да се преосмислят статичните среди и съоръжения за игра и да се приканят децата да развиват своята естествена креативност и изобретателност, посредством отделни части и материали.

Той вярва, че креативността не е способност само за малцина, а че всички деца се раждат като творчески същества, удивляващи се на света около тях и пристрастени към експериментиране и изследване на нови неща .

Ако ти вярваш, че децата са любознателни и креативни, компетентни и способни, интелигентни и цялостни,  то би създал среда, която да отразява това.

Така средите, които са „незавършени“, с естествени и разнообразни материали провокират децата да опитват, да строят, да измислят, да се проявяват като мислители и да учат докато играят. Никълсън ни провокира да оставим децата да си измислят сами игрите, играчките и съоръженията, като по този начин накланяме везните в дългосрочна полза за децата. Това е теорията за свободните части.

.

.

Ако тази статия ви хареса, споделете я на своите приятели. Благодарим!