Големите уроци на опасните игри
В последно време установих, че децата ни носят напрежение у другите хора и те не се чувстват спокойно в тяхно присъствие. Причината за това е, че децата ни непрекъснато предприемат „опасни“ действия, които напрягат хората – катерят се по високи дървета, огради и стени, скачат от високо, играят си с ножове, брадви, чукове и огън, губят се, изчезват за секунди и всякакви такива страшни неща, които карат косата ти да настръхне. Хората се чудят как не ги спираме, не се притесняваме и не ги предпазваме от всички тези опасности, застрашаващи здравето и животът им.
А ние не го правим по една проста причина – имаме им доверие. Доверие, че щом са преценили, че могат да се справят с качването на дървото, значи наистина могат. Човек никога не би предприел действия с които смята, че би застрашил себе си. Децата много добре преценяват рисковете. Ако са преценили, че могат да се качат на дървото, това означава, че са видели възможността в себе си и желанието им да погледнат на света от високо е по-силно от страха им, че ще паднат. А ние искаме точно това за нашите деца – желанието им да успеят да надделява над страха, че ще се провалят..
Всички предпазващи вмешателства от наша страна в крайна сметка ще ги научат на една нещо – да избират сигурността, пред риска. Да обаче всички знаем, че големите успехи идват от поемането на големи рискове. „Имайте предвид, че голямата любов и големият успех винаги носят голям риск.“ ~Далай Лама.
Да посъветвам децата си днес да слязат от дървото, защото има риск да паднат е същото, като това след години да ги посъветвам да не стартират свой бизнес или да не предприемат реализирането на мечтан проект, защото има риск да се провалят. Не бих го направила. Не бих ги предпазвала от провали, неуспехи, падания и наранявания, защото знам че големите мечти изискват да не се страхуват от всички тези неща или по-скоро да предприемат действия въпреки страховете, изискват някой да има доверие в тях. Това, което спира повечето хора да постигат големи цели не е липсата на знания, а наличието на страхове.
А там горе на дървото, чувството че можеш да се справиш, въпреки риска, се загнездва в сърцето и започва да пуска корени. От там ще порасте фиданката на увереността и вярата в себе си, която ако подхранваме един ден ще даде плодове. Така работи природата – расте това, което подхранваме.
„Всеки път когато избираме сигурността, ние подсилваме страха“ ~ Чери Хюбър, дзен учител
.
.
Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!
