Какво е Пермакултура ?


„Ако седнем на прага на къщите си и се загледаме, ще забележим, че всичко от което се нуждаем, за да живеем добър живот е около нас. Слънцето, вятърът, хората, сградите, камъните, морето, птиците и растенията ни заобикалят. Сътрудничеството с всички тези неща носи хармония, противопоставянето им носи бедствие и хаос. ".
~ Бил Молисън, Въведение в пермакултурата

Пермакултурата е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи максимално естествените. Тя се вдъхновява, подражава и имитира съществуващите в природата естествени екосистеми, за да създаде устойчиви човешки селища и системи за производство на храни, които взаимодействат хармонично с природната среда. Систематезирана е от австралийските еколози Бил Молисън и Дейвид Холмгрен през 70-те години. Пермакултура ни учи как да създаваме местообитания в които хора, растения и животни да живеят в хармония, баланс и мир. В тези местообитания никой не е по-важен или по-маловажен от всички останали и колкото повече представители от флората и фауната живеят заедно, толкова по-здрава и дълговечна е средата. Преди да систематезират концепцията за Пермакултура, Молисън и Холмгрен дълго време са наблюдавали дивата природа, за да установят как Природата организира естествените местообитания. Пермакултура се ражда от съчетанието между вечните природни системи, каквито са горите и земеделието създадено от човека, затова се нарича вечно (перманентно) земеделие.

Ако трябва да посочваме приликите и разликите между Пермакултура и конвенционалното земеделие, то пермакултурата е точно обратния процес на традиционното отглеждане на храна. Традиционното земеделие взема гори, които превръща в обработваеми площи, които година след година обедняват. Пермакултурата взема изтощените почви и земи и ги превръща в гори в което цари растително и животинско видово многообразие и плодородие.

Но Пермакултура не е просто земеделски метод или екологично градинарство. Това е философия за начин на живот, идея за природосъобразно съществуване в хармония със средата и всичко случващо се – вътре в нас и извън нас. Пермакултура ни учи да не се борим с природата, а да я наблюдаваме, опознаваме и подкрепяме. Да се опрем на нейната хилядолетна мъдрост и сила, да си сътрудничим с нея, постигайки благополучие и здраве на всички нива на съществуването, за всички участници в системата.

Принципи и етики на Пермакултурата


Пермакултурата ни учи как да живеем и работим в сътрудничество с природата, а не срещу нея. Това не е земеделски метод, а философия и начин на живот. Пермакултурата, като приложна наука, се основава на 3 етики и 12 Принципа.

Етики на пермакултурата
Грижа за земята
Грижа за хората
Грижа за бъдещето (ограничаване на потреблението и връщане на остатъка)


Принципи в пермакуртурата
1. Многообразие. Колкото по-голямо разнообразие от елементи има в една система или група, толкова по-високи са възможностите елементите да си оказват съдействие.
2. Ефект на ъгъла. Границата между две области, територии, науки са местата с най-голям потенциал. Пресечните точки раждат най-интересните иновации и най- високи резултати.
3. Планиране на енергията. Използване на енергията и ресурсите с ум и пестеливост. В това число човешки труд, пари, природни сили – вятър, гравитация, вода, храна и други.
4. Цикличност на енергията. В естествените системи не съществуват отпадъци или замърсяване. Отпадъкът от един е ресурс за друг. Рециклирането и повторната употреба се повтаря, колкото е възможно повече пъти.
5. Мащаби. Създаване на системи, които са управляеми. Започва се от малкото и се върви с малки, постижими стъпки към желаната цел.
6. Биологични ресурси. Използване на естествени методи и процеси за постигане на всички задачи. Използване на природните сили (растения, животни, бактерии, енергия) в подкрепа на процесите и за намаляване на необходимостта от външна намеса.
7. Множество елементи. Всяка важна и съществена функция в системата се поддържа от повече от един елемент. Това гарантира, че ако някой от елементите спре да работи, системата ще продължи да функционира и процесите ще продължат.
8. Множество функции. Повечето неща могат да се използват по различни начини и за различни функции. Всеки елемент от системата трябва да има най-малко 3 функции. Това пести място, време и пари.
9. Взаимосвързаност. Всеки елемент в системата създава взаимоотношения с останалите. Елементите се поставят в системата така, че да носят полза на всички останали и да усилват и подобряват тяхната работа.
10. Сътрудничество, не конкуренция. Свързване и обединяване, вместо разделение. Сътрудничеството е важно на всички нива и във всички форми на съществуване, защото само то води до високи резултати.
11. Решения, вместо проблеми. Всяка ситуация или ресурс могат да бъдат предимство или недостатък в зависимост от начина им на използване.
12. Наблюдение. Природните модели и цикли ни помагат да разбираме по-добре живота и да правим по-добри избори. Наблюдението позволява да установим кое е работещо и кое не и да извършваме промени в зависимост от това.

+1. Лична отговорност. Нашите действия оказват влияние върху нашия живот, върху този на нашите семейства и приятели, както и върху този на всеки друг, който има пряк или косвен контакт с нас. Действията ни трябва да бъдат конструктивни, устойчиви и в полза на възможно повече хора.
0

Your Cart