Да се учиш от природата
Едгар Кейси има една хубава мисъл която казва, че никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата. По време на летните детски програми във фермата изнесохме ученето навън, прибавихме малко креативност и оставихме природата да бъде учител. Резултатът беше възхитителен. Децата учиха с такова любопитство и интерес, че не искаха този процес да спира. Изведнъж от скучна и досадна наука, математиката се превърна в жива, естествена и важна. Как се случи това? Децата видяха нейното приложение в живота и природата и това им даде смисъл. Когато откриваш смисъла, всичко е много по-различно. Един от големите проблеми на училищното образование е, че то изкарва знанията от техния контекст. На децата им се казва "учи сега това, пък после ще видим къде ще го прилагаш". Така децата прекарват дълги години в запаметяване на безброй скучни факти, преди да започнат да ги ползват за нещо интересно. Истината е, че на учениците не им е трудно да учат математика - отегчително им е. Това, което направихме ние във фермата е да върнем математиката в нейния естествен контекст - природата.
Ако се вгледаме внимателно ще открием математиката навсякъде в природата. В нея всичко е броимо - 3 камъчета, 8 шишарки, 10 сливи... и ако ги съберем на едно място, колко природни елемента ще имаме? От една единствена ябълка до милиарди звезди, на децата не им е трудно да осъзнаят, че числата са просто навсякъде.
И друго открихме в природата - 3 клончета с по 5 листа ... така дори и най-малките успяха да разберат принципа на умножението.
А какво е стършел? И каква е разликата между него и осата? Децата непрекъснато задават въпроси, водени от интересите и любопитството си и какъв по-добър начин да покажем и тук скритата математика. Вземаме книгите и четем кое колко сантиметра е и после отбелязваме на лист. И ето, вече не само знаем каква е разликата между стършел и оса, но и какво е милиметър и сантиметър.
Не пропуснахме и геометрията. Наблюдавахме какви форми създава природата, търсихме ги из градината, удивлявахме се на златното сечение и спираловидните форми. Учихме за ъглите и мащабите, разбрахме какво е перпендикуляр, но не от учебника по математика, а докато строяхме колиба.
Във фермата винаги ще подкрепяме и инициираме естественото учене. Онова, което идва от сърцето и душата. Което е породено от въпроси и любопитство. Учене, което е лично и персонално, защото е водено от импулси, които се случват точно тук и сега и точно при това дете. Защото знаем, че по този начин се случва истинското познание. Ако се опитаме да унифицираме, систематизираме и стандартизираме ученето, ние му отнемаме цялата красота и сила и по този начин го правим нетрайно и нефункционално. Нека не отнемаме радостта на една от най-базовите потребности у децата - тази да познаят и разберат света в който живеят. „Истинското учене е процес на откривателство, и ако ние искаме то да се случи, трябва да създадем нужните условия, в които откритията се случват…Тези условия включват време, свобода и липса на напрежение.“ Джон Холт Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!