Храненето навън е удобно, спестява време и усилия и често е възможност да похапнем нещо интересно и различно, което не готвим вкъщи. Нашите предци обаче не са имали тази привилегия, затова са развили приготвянето на домашна храна в изкуство.
Домашни палачинки със сладко, топла баница, лечебна пилешка супа или специалитетите на баба и мама. Всеки пази в себе си тези детски спомени. Приготвени с качествени съставки и щипка любов, защото са направени лично за нас. Домашната храна има редица преимущества пред удобството да хапнеш нещо набързо навън. Тя е грижа, семейна ценност и възпитание.
Готвенето у дома ни дава възможност да подбираме качествени съставки. Не е все едно какво е млякото, което използваме или яйцата или доматите. Вкусната гозба изисква качествени и пресни продукти, а когато приготвяме храната вкъщи не пестим от това. В заведенията често използват подправки, достижения на химическата индустрия, които имат за цел да подобрят вкуса. Тях у дома можем да избегнем и вместо това да прибавим истински подправки, расли под слънцето. В ресторантите често зареждат продукти с дълги срокове на годност, което автоматично означава че полезността им е силно намалена.
У дома храната е прясна. Знаем точно кога сме си набавили продуктите и как сме ги приготвили. В заведенията никога не знаем колко време са се застоявали по рафтове и фризери, колко пъти са били размразявани и отново размразявани. Не знаем супата от понеделник ли е или от петък и колко от полезните вещества, ако изобщо е имало такива са останали в нея.
Готвенето у дома е удоволствие. То е творческа дейност и като такава зарежда, релаксира и успокоява. Отделеното време за приготвянето на храната е време подарено на семейството и е грижа за себе си и най-близките ни. Време, което иначе бихме прекарали пред компютъра, телевизора и или в работа.
Домашната храна и нейното приготвяне сближава семейството. Винаги е добре да включваме децата в тази дейност. Дали ще се допитваме до тях за седмичното меню или ще ги повикаме да разбъркат яйцата и да нарежат краставицата, това ще ги накара да се чувстват част от процеса. Когато участват в приготвянето на ястията, децата се чувстват по-ангажирани и в тяхното ядене. Така е по-малко вероятно да чуем „много е гадно това“ и да побутнат чинията настрани.
Храната у дома винаги създава едни от най-милите семейни спомени. Аромата на печащ се хляб, разговорите докато готвим, спокойните вечери около масата, когато сме всички заедно – това са безценни моменти, които нито една приятна атмосфера или красива гледка на ресторант не може да замени. Това са моментите в които създаваме щастието, а всички знаем че щастието се приготвя у дома.
.
.
Ако тази статия ви хареса, споделете я на своите приятели. Благодарим!