За детството и играта
„Бяхме толкова независими, имахме толкова много свобода. Но сега е направо невъзможно да дадем това на децата. Това е една от големите ни загуби като общество.“ Хилари Клинтън
Аз бих казал, че тази загуба не е просто голяма, тя е трагична и жестока. Децата са създадени по природа да играят и изследват сами, независими от възрастните. Те се нуждаят от свобода, за да се развиват, без нея страдат. Импулсът да играеш свободно е базов биологичен импулс. Липсата на свободна игра може да не убие физическото тяло, както би направил липсата на храна, въздух или вода например, ала убива духа и забавя умственото развитие. Свободната игра е начинът, по който децата се научават да се сприятеляват, да преодоляват страховете си, да решават проблемите си и да упражняват контрол над живота си. Това е и основният начин, по който децата практикуват и придобиват физически и интелектуални умения, жизнено важни за успеха в културата, в която израстват. Нищо от това което правим за тях – никакви играчки, никакви специални курсове, никакво „качествено време“ прекарано с тях не може да компенсира свободата, която сме им отнели. Нещата на които децата се научават чрез свободните си инициативи по време на свободната игра, не могат да бъдат преподадени по какъвто и да е друг начин.“
из „Свободата да учиш“, Питър Грей.
Всички ние като родители имаме една мечта и цел – да имаме щастливи деца, които да пораснат щастливи възрастни. И тук идва голямото ни объркване – в определянето на това кои точно са предпоставките за щастие. Успешна кариера, добре платена работа, здраво и сплотено семейство, възможности за екзотични пътувания? Не, щастието никога не е в обстоятелствата, то винаги е в отношението. Нашето отношение – към живота, към хората, към обстоятелствата. В умението ни да се радваме на живота, да се наслаждаваме на красивите, често съвсем обикновени неща, да преодоляваме собствените си мисловни прегради и ограничения, да се свързваме с другите хора и да изграждаме вдъхновяващи взаимоотношения. Природата мъдро ни е дала време да практикуваме и усвояваме тези умения – наричаме го детство, дала ни е и метод, който някои от нас наричат загуба на време, други отвличане на вниманието от важните неща, но истинското му име е игра.
Играта е работата на децата. Ние често мислим, че за тях тя е по-скоро почивка, но всъщност това е работа, при това най-важната, която трябва да правят през детството. Децата обичат своята „работа“ и не мечтаят за отпуск от нея. Тя владее умовете им, кара ги да си лягат късно и да стават рано, дава им радост и смисъл, предизвиква ги и ги провокира да творят. Играта дава на децата точно онази страст, която толкова много търсим после в живота си, като възрастни. Играта е и начина, по който децата учат най-ефективно. Това е естествения, природен начин на учене. Животните учат малките си чрез игра. Изследователи твърдят, че колкото по-интелигентно е едно животно, толкова повече то играе. Животните учат малките си на основни умения за лов, защита и оцеляване, като играят с тях или като поощряват играта помежду им. Разигравайки различни ситуации, прилагайки в тях конкретни действия, животните развиват нови умения, тренират себе си и се подготвят за реалния живот в който наученото от игрите ще им бъде от голяма полза. Ние хората учим по същия начин и играта има същата биологична цел – да ни подготви за реалния живот на възрастни. На какво ни учат игрите на детството?
– На свобода. Най-естественото нещо е да излезеш от играта и да спреш да играеш, ако нещо в нея не ти харесва. Възможността за избор и наличието на възможности е ключово за нашето щастие. Липсата на избор поражда напрежение и стрес и е повод за много емоционални драми. В играта децата знаят, че винаги имат свободата да изберат да участват или не и това им дава простор на мислене и на действие. Освен това те знаят, че същата свобода имат и останалите участници, затова се научават да лавират между собствените си желания и тези на другите, за да ги задържат в играта. Да поставяш себе си в ситуация на многобройни възможности е истински ценно умение, което научаваме чрез игрите.
– На стратегии. Стратегиите са пътя, който чертаем, за да достигнем до целите си. Те ни карат да организираме наличните ресурси и да определим от какво още се нуждаем, за да стигнем там, където искаме. Игрите от незапомнени времена са се използвали за преподаване, упражняване и проверяване на стратегии. Дали настолна игра или физическа игра навън, игрите ни учат как да реализираме целите и мечтите си.
– На ценности. Повечето игри имат правила, независимо дали вървят с играта или са измислени и определени от самите участници. По време на играта винаги стои моралният въпрос дали да се спазват правилата или леко да се заобиколят, дали да бъдем честни или „целта оправдава средствата“, дали ни е по-важна победата и печалбата или доверието и взаимоотношенията. Детството ни дава време да решим и проверим какви ценности да следваме в живота си, а по-късно точно те ще му предадат стойност.
– На общуване и изграждане на взаимоотношения. Играта развива социалните умения на децата. Тя е повод да се експериментират и тренират умения и взаимодействия, които в последствие децата прилагат в реалния живот. В играта и чрез нея децата се учат да споделят, да спазват ред, да водят преговори, да бъдат лидери, да решават конфликти и т.н. Побеждавайки и справяйки се в игрите, децата изграждат също позитивна нагласа в себе си, добро самочувствие и увереност в способностите си – качества, които после успешно прилагат и в други сфери и дейности за постигане на по-високи резултати.
– На осмисляне на реалността и справяне с емоциите. Детските игри в своята същност представляват реалността във фантазиен контекст. Това дава възможност за отиграване на емоциите, за изкарване навън на скрити страхове, притеснения, обиди. Играта е не само начин за емоционално възстановяване, но и повод за „изиграване“ на негативни емоции. Едно от най-ценните житейски умения е умението да губиш и да се проваляш, защото няма успех, който не минава през провали. В двора на училището или по прашните улици, децата се научават да се справят с предизвикателствата и загубите и това е изключително полезен опит от детството.
– На отношение към живота. Игрите ни учат да се забавляваме. Да търсим радостта и веселието, да им отваряме достатъчно времево пространство в деня си. Дават ни възможност да осъзнаем, че в наши ръце е един фундаментален избор – дали животът да бъде весел, забавен, интересен, любопитен или скучно, досадно, сериозно задължение. Винаги можем да правим нещата така, че да ни носят удоволствие.
Може би разбирам тези родители, които смятат, че играта отнема от времето за наистина важните неща, които подготвят децата за отговорния живот на възрастни, като училището, извънкласните курсове и домашните, защото нейните ефекти са на пръв поглед незабележими. Те не могат да се измерят с тест, самостоятелна работа, състезание, олимпиада, но ако се доверим на естествения стремеж на децата си и ги оставим да играят на воля, ще видим как всекидневно ще откриваме някое ново знание или умение у тях, като страничен продукт на радостта и щастието от играта.
.
.
Ако тази статия ви хареса, споделете я на своите приятели. Благодарим!
