За ученето - една фермерска гледна точка
Във фермата, винаги сме учили и ще учим, но не защото си го поставяме за цел, а защото играта, откритата среда и ежедневния живот пораждат въпроси и децата ги задават. По време на последната програма оставихме децата сами да определят какво искат да знаят и ние просто се постарахме да отговорим на въпросите им. Повечето теми бяха провокирани от живота във фермата - къщи от слама и кал, кучетата, как се садят цветята и т. н. - Защо трябва да ходя на училище? - ме пита всеки ден синът ми, който от тази година тръгна на училище. Пита ме, защото когато тръгна вече знаеше да чете, да пише, да събира и изважда големи числа. Знаеше всичко това, не защото ние сме го учили, а защото на него му беше интересно и сам питаше. Нашите деца познават естествения начин на учене и затова им е много трудно да проумеят идеята на това да стоиш цял или половин ден на едно място, само за да придобиеш едни знания и умения, които можеш да придобиеш по хиляди други възможни начини.- Всички родители могат да четат и да смятат - не могат ли те да учат децата си?
- Могат, но има неща, които родителите не знаят и за това се налага да ходите на училище.
- Ами като не знаят - има книги, има Интернет - могат да прочетат и да научат.
Макар да е на седем, синът ни инстинктивно усеща как се случва истинското учене. То се ражда с желанието да разбереш нещо, да усвоиш нещо, ражда се от лична потребност и само тогава е трайно и използваемо. - Тогава ще ходим да си губим времето до обяд в училище, а следобед ще учим наистина вкъщи! :-)
Как учат нашите деца вкъщи?
По стари фермерски методи ... :-) 1. Чрез наблюдение и подражание. Още от раждането им ние приспособяваме децата към нашия живот, вместо да се включваме към техния. Ние ходим на катерене - и те ходят на катерене, ние се срещаме с приятели - и те са там (виждат и слушат как общуваме, за какво си говорим), ние стартираме ново начинание - и те участват в това. Децата винаги са били част от работата ни и то не само защото естеството и го позволява. Те знаят и преживяват всичко в работния процес - от боядисването на оранжерията, през саденето на зеленчуци, до назначаването на служители. Трупат безценен опит в реална работна среда, научават много ценни неща от живота, докато го живеят, а не просто да се подготвят за него.
2. Задават въпроси. Децата непрекъснато задават въпроси и все по-често на въпросите им ми се налага да отговарям с "не знам". Но вместо да оставим нещата да минат и да заминат, решихме да записваме въпросите и по-късно, когато имаме време, заедно търсим отговорите. Четем книги, гледаме филми, ходим на места, където можем да научим повече, правим експерименти вкъщи. Всеки отговор повдига нов въпрос и така се завърта едно постоянно учене, за което децата нямат търпение и си го търсят. Ако случайно сме пропуснали да отговорим на някоя питанка, те идват и напомнят. Често чувам, че в училището най-важното било децата да се научат как да учат. Ученето обаче е вродена потребност, не е нужно да се учим да го правим, нужно е само да му се отдадем.
3. Насърчаваме децата да си изберат една сфера, в която да станат добри. Сфера, която им харесва, интересна им е и ги вълнува. Искаме това от тях, не заради идеята да имат конкурентно предимство от което да се възползват по-късно, а за да преживеят процеса. През последните години все повече се говори за това, че ученето трябва да бъде забавно и интересно. Истината обаче е, че то често не е такова и е добре децата да го знаят. Често ученето е трудно, скучно, отегчително, бавно и дори болезнено. За да се научиш да караш колело, неминуемо ще ти се наложи да паднеш няколко пъти. За да се научиш да свириш на пиано, ще ти се наложи дълги часове да свириш една и съща мелодия и да пишеш скучни ноти. Онова, което те кара да станеш и отново да опиташ въпреки трудностите, което те кара да продължиш да свириш въпреки отегчението, е желанието да станеш по-добър в това, което правиш. Мотивацията е единствената сила, която те кара да продължаваш тогава, когато стане безинтересно и никаква друга външна сила не може да постигне това. И тук идва ролята на добрия учител. Добрият учител успява да вдъхнови, да предаде страст и плам, често защото самият той ги притежава. Искаме децата ни да познават тази огромна, зареждаща сила.
Хората, които ни познават знаят, че не разчитаме на училището да подготви децата ни за живота. Не разчитаме, защото знаем от личен опит, че истинското учене се случва по горните три начина - чрез наблюдение и подражание, чрез въпроси и чрез опит. И все пак нашите деца посещават държавни училища и ще продължават да го правят. Причината е само една и ние им я обясняваме постоянно - искаме да познават най-широко използваната система на организация в живота, с всичките и плюсове и минуси - структурата и, методите и, ценностите и... Тя не случайно е в този вид и форма, защото подготвя децата за живот базиран на същите неща - йерархични структури, мотивация базирана на награди и наказания, ценности насърчаващи конкуренцията, вместо сътрудничеството. Искаме децата ни да познават тази система, за да могат да я избегнат, да я променят или да се съобразят с нея. Защото колкото по-добре познаваме едно нещо, толкова по-осъзнато можем да реагираме спрямо него. Така децата учат едно от най-важните умения - не можем да избираме хората и ситуациите, които срещаме в живота си, но можем да избираме как да реагираме на тях, кои да задържаме и кои да пуснем без да отдаваме значение. Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!