Децата и тяхното хранене
Темата за децата и храненето е безкрайна и многолика, за всяко семейство тя е толкова индивидуална, колкото сме и самите ние. Затова по-надолу само маркирам важните за нас неща, без да смятам, че те са правилни.
Информиран избор – Когато говорим за деца, винаги стои въпросът кой взема решенията. С дъщеря ми минах през всички форми на родителско въздействие по отношение на храненето – от забрани и ограничаване, до оставане да прави каквото иска. В едната крайност резултата беше, че пак си правеше каквото иска, но после потулваше нещата, а в другата, че се оплакваше често от болки в корема. Тогава предприех трети вариант – давах възможности на избор, като информирах предварително какво представлява единия продукт и какво другия. При това съвсем не настоявах да ме слуша и да ми вярва (и до ден днешен за мен е много важно да се научат да не вярват безпрекословно на авторитети, а винаги да проверяват информацията). Настоявах да проверява информацията в интернет, като през времето в което не можеше да чете, достатъчно беше да погледне изображенията на съставки като аспартам, мононатриев глутамат и т.н., за да разбере за какво става въпрос. Оставих избора в нейни ръце без никога да осъждам или анализирам решението и, за мен беше важно да е запозната с цялата картина. Със сина ми никога не съм имала тези терзания. За него здравето винаги е било особено голяма ценност, по простата причина, че не иска да остарява, защото е притеснен, че като остарее, вече няма да може да си играе. 🙂
Храната у дома – У дома е мястото, където единствено имам контрол над храненето на децата. Това е територията в която решенията за това какво и как ще се яде е в мои ръце, затова използвам този възможност, за да въведа основите на здравословното хранене именно вкъщи. Ние често ядем навън или ходим на гости – тогава свободата на избор по отношение на храната за всички ни е неограничена. Но вкъщи спазвам някои изключително прости и лесни правила, чрез които се стараем да поддържаме баланса на тялото. Ето ги и тях:
– жива храна. Децата знаят, че има храна, която ни храни и такава, която само засища но не ни храни, а даже напротив – взима от полезните вещества, които имаме в организма. Известно ни е на всички, че в нас живеят добри и лоши микроорганизми и всичко зависи от това кои от тях ще нахраним. Ако трябва да направим отново паралела със земеделието, то при пермакултурата живата храна е основното нещо, което отличава този метод от конвенционалния. В нашата ферма ние непрекъснато връщаме обратно органика в почвата под формата на ненужни хранителни отпадъци, слама, листа и други, така че полезните организми в нея да имат храна и да се увеличават. Така се поддържа плодородието. Затова и у дома се стараем голяма част от менюто ни да е от храна, която расте и в която има живот и енергия.
– чиста храна. Естествено, като хора, които се занимаваме с това професионално, източниците на храна и това от къде точно идва тя, за нас е нещо много важно. Набавянето на такава храна според мен съвсем не е толкова трудно или скъпо, а е просто въпрос на организация. Фермерския пазар, био магазините, хора живеещи на село и естествено онлайн магазините са ни опциите за набавянето на чиста храна.
– домашна храна. Ако нещо може да се направи у дома, не го купуваме от магазина. Това ни е правило вкъщи не само по отношение на храната, защото за мен е много важно да имат по-скоро творческо, отколкото консуматорско мислене. Но и всичко направено вкъщи винаги е с по-високо качество, защото имаме възможността да избираме качествени и пресни изходни продукти. Затова си правим вкъщи хляба, киселото мляко и много други неща, които „пестят време“ купени от щанда. „Изгубеното време“, за подобни неща за мен е инвестирано време, а и съм сигурна, че ароматът на току-що изпечен домашен хляб, ще бъде един от най-милите спомени на децата от детството им.
– хранене в минало време. Винаги ми е било интересно какво са правели хората в миналото, преди индустриализацията и модерните технологии да променят всичко. Старите хора пазят стара мъдрост, която все по-малко откриваме в днешния ден. Техники на готвене (на бавен огън, в пещ), обработка и съхранение на продуктите (накисване, покълване и ферментиране), готвене с подходящи мазнини – това са все неща, които също се стараем да преоткриваме и в нашата кухня. Старите сортове зеленчуци и житни също са ни приоритет, затова където и пътуваме по села и паланки, винаги се връщаме с малки пакетчета семена – истинско съкровище.
В училище – храна от вкъщи. Това се превърна в новата мода за дъщеря ми. Всяка вечер грижливо си приготвя кутията за хранене и сама си определя какво да сложи в нея. Казва че удоволствието да се храни здравословно с домашна храна, било главната и мотивация. Обикновено отделяме част от вечерята за нея или префасонираме продуктите, така че да стават за съхранение в кутия до следващия ден. Почти всеки ден си взима салата в буркан, като дресинга+солта ги носи в отделен съд и за обяд просто сглобява частите. Синът ми посещава ДГ, която е спечелила проект за здравословно хранене и не допускат даже торти за рожден ден, така че с него на този етап нямам повод за размишления. 🙂
За мен е много важно децата да разберат, че бъдещето го създаваме в настоящето и че „на каквото си постелим днес, на това ще легнем утре“. Може храненето да няма абсолютно никакво отношение към здравето и някой ден учените да докажат това, но пък ако има, тогава ще ни се иска да бяхме правили други избори, тогава когато все още е било възможно. Пълноценното хранене е един от начините да поемем отговорност над собствения си живот и ако не проработи, поне ще знаем, че сме се постарали.
.
.
Ако тази статия ви хареса, споделете я на своите приятели. Благодарим!
