Какво научават децата по време на програмите във фермата
Ние много държим на това, че детският ни център на открито е обучителна зона и че при нас децата учат, въпреки че на пръв поглед изглежда, че те предимно играят. Това което правим при нас не е да вкарваме обучителни цели в игрите, т.е. да практикуваме учене чрез игра, а използваме играта, като естествена форма на учене. Постигаме това с няколко задължителни принципа на работа по време на програмите ни – стараем се ние възрастните да не се намесваме в естествените процеси, които текат в групата, защото сме убедени, че на отговорност човек се учи само като я поема; наблюдаваме и съвсем деликатно насочваме вниманието на децата, към неща които да провокират интереса им, защото ако се вгледаш достатъчно отблизо, дори стръка трева изглежда, като цяла вселена; поощряваме и търсим детските въпроси, защото вярваме че всяко истинско учене започва с въпрос, който сам си задал. В резултат на това ставаме свидетели на изключително интересни ситуации, вълнуващи открития и преодолени вътрешни прегради у децата, а някои които посещават повече от една програма, направо разцъфтяват пред очите ни. И така какво научават децата по време на програмите? Нещата които ще изброя по-долу са само тези, които аз лично наблюдавам, но сигурна съм че има и много други нови неща, които като малки семенца ще порастат в съзнанието на децата и тепърва ще се разлистят.
– Научават се да водят преговори. Почти всички игри на които играят децата във фермата са от типа ролеви игри. Непрекъснато се строят домове, колиби, кораби и съвсем естествено децата се разделят на групи и отбори за целите на играта. Това поставя децата в ситуации на борба за ограничени ресурси и подялба на наличните елементи за игра. Налага им се да водят преговори, да отстъпват в името на продължаването на играта, да делят справедливо и да търсят съгласие от типа „аз печеля, ти печелиш“ и от двете страни. Понякога успяват да се справят, друг път не, но при всички положения научават, че да тропнеш с крак и да се разсърдиш не е решение, а трябва да измислят нещо по-работещо от това.
– Учат се да убеждават. Много често децата идват при нас възрастните с молба да кажем еди какво си на другите, защото тях не ги слушали. Връщахме ги обратно в играта с препоръката да открият начин, който да заинтригува останалите и да ги накара да чуят, защото най-лесно е да се използва позицията на власт за постигане на дадена цел, но това не е никак креативно и конструктивно.
– Учат се да се справят сами. В ситуации в които децата предпочитат някой друг да свърши нещо, с което те самите биха се справили, но винаги е по-лесно да се опреш на „патерица“, ние насърчавахме самостоятелността. В резултат на това дори и най- малките ни участници започват да опитват да се справят сами с уговорката „ще опитам първо сам и ако не успея ще те извикам“. Така ставаме свидетели на радостта и удовлетвореността им, когато се справят със задачата, макар и резултатите не винаги да са непременно блестящи.
– Учат се на успешна комуникация. По време на игрите понякога се стига до ситуации на конфликти, които се оказват много подходящ повод, за развитието на комуникативни умения. Най-важно нещо, което децата научават е докъде стига личната свобода на всеки от нас или това, че моята свобода е само до границите на другия човек. Никой не може да влиза в личното пространство на другия, защото това води до естествена реакция на защита и агресия от страна на човека чиито граници сме прекрачили. Кучето ще ни ухапе, ако му вземем кокала, пчелата ще ни ужили, ако застрашим кошера, кокошката ще ни клъвне, ако и вземем пиленцата. Конфликтите се решават много по-лесно, ако избягваме да влизаме в личното пространство на другите и общуваме на границата между нашата и чуждата свобода.
– Едно от най-хубавите неща, които наблюдаваме по време на програмите, е отприщването на вътрешната свобода при децата. Много от децата в началото имат вътрешни задръжки и притеснения по отношение на това докъде могат да дадат воля на желанията си в игрите и дейностите. Някои деца дори искат да се обаждат на мама и да питат дали може това или онова, но накрая все пак успяват да се отдадат на щастието и се доверяват на вътрешния си глас. Умението да преценяваш сам ситуациите и да поемаш отговорност е безценно и се учи с малки самостоятелни стъпки.
– Във фермата всички разказват истории. Измислени, но представени като истина, по време на игрите Диксит, зарчета или карти. Съставянето на истории е изключително творчески процес, който провокира много мисленето. За нас е истинско удоволствие да бъдем свидетели на толкова много разказани и изиграни истории със забавни и вълнуващи сюжети.
– Научават, че всичко е свързано. Много се надяваме децата да успеят да разберат концепцията за връзките и свързаността, нещо което непрекъснато обясняваме и показваме. Нито учителя е в центъра, нито ученика – важни са техните взаимоотношения. Нито дървото е по-важно, нито червея – важно е как си взаимодействат. Всеки от нас има роля, която е свързана с всички останали участници и това е най-хубавото на живота – той е жива мрежа..
„Хапят само женските комари“, ми каза веднъж най-малката ни участничка и аз я попитах от къде знае това. „Ти ми каза!“. Аз отдавна съм забравила кога и по какъв повод съм и казала това, но тя е запомнила. И това е прекрасно! Ето така учат децата – днес за комарите, утре за луната, след години за физиката и химията. Учат естествено, когато няма стрес и притеснение дали ще се справят на изпита, когато нещо е провокирало интереса им, докато взаимодействат с останалите деца. При нас го има всичко това, затова във фермата децата наистина учат.
.
.
Ако тази статия ви хареса, споделете я със своите приятели. Благодарим!
